19.11.2008 г., 8:39

Усмихната ме гледаш от портрета...

862 0 28

Усмихната ме гледаш от портрета

и цялата сияеш от Любов.

В очите ти две пламъчета светят.

Закриляш ме със майчин благослов.

 

В съня ми влизаш - светла и неземна -

помагаш ми във трудност и беда.

И всичкото, постигнато от мене,

на тебе, мила майчице, дължа.

 

Минават лято, есен, зима, пролет...

Един сезон остава - пустота.

Днес с цялата душа за теб се моля -

за най-добрата майка на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...