Nov 19, 2008, 8:39 AM

Усмихната ме гледаш от портрета... 

  Poetry » Other
770 0 28
Усмихната ме гледаш от портрета
и цялата сияеш от Любов.
В очите ти две пламъчета светят.
Закриляш ме със майчин благослов.
В съня ми влизаш - светла и неземна -
помагаш ми във трудност и беда.
И всичкото, постигнато от мене,
на тебе, мила майчице, дължа.
Минават лято, есен, зима, пролет...
Един сезон остава - пустота.
Днес с цялата душа за теб се моля -
за най-добрата майка на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Random works
: ??:??