Nov 19, 2008, 8:39 AM

Усмихната ме гледаш от портрета...

  Poetry » Other
861 0 28

Усмихната ме гледаш от портрета

и цялата сияеш от Любов.

В очите ти две пламъчета светят.

Закриляш ме със майчин благослов.

 

В съня ми влизаш - светла и неземна -

помагаш ми във трудност и беда.

И всичкото, постигнато от мене,

на тебе, мила майчице, дължа.

 

Минават лято, есен, зима, пролет...

Един сезон остава - пустота.

Днес с цялата душа за теб се моля -

за най-добрата майка на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...