patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
31 ene 2007, 13:59

Усмихната ме запомни

  Poesía
1K 0 6

Малко време ни остана,
... месец-два...
и после ще останат
само снимки, някакви лица...

 

И всеки своя път ще следва,
че ни раздели завинаги...
жестоката съдба...

 

Много ще ми липсват ученическите дни,
... любов, смях.. сълзи,
но дано пак някога се срещнат,
нашите съдби.

 

И ето, на очите ми сълза,
не мога да приема,
че ще те превърна в спомен,
като бил си мечтата ми,
в света огромен.

 

..А на раздяла винаги така боли...

но... завинаги...
УСМИХНАТА МЕ ЗАПОМНИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0