patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
31 ene 2007, 13:59

Усмихната ме запомни

  Poesía
1K 0 6

Малко време ни остана,
... месец-два...
и после ще останат
само снимки, някакви лица...

 

И всеки своя път ще следва,
че ни раздели завинаги...
жестоката съдба...

 

Много ще ми липсват ученическите дни,
... любов, смях.. сълзи,
но дано пак някога се срещнат,
нашите съдби.

 

И ето, на очите ми сълза,
не мога да приема,
че ще те превърна в спомен,
като бил си мечтата ми,
в света огромен.

 

..А на раздяла винаги така боли...

но... завинаги...
УСМИХНАТА МЕ ЗАПОМНИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0