Усмихната ме запомни
Малко време ни остана,
... месец-два...
и после ще останат
само снимки, някакви лица...
И всеки своя път ще следва,
че ни раздели завинаги...
жестоката съдба...
Много ще ми липсват ученическите дни,
... любов, смях.. сълзи,
но дано пак някога се срещнат,
нашите съдби.
И ето, на очите ми сълза,
не мога да приема,
че ще те превърна в спомен,
като бил си мечтата ми,
в света огромен.
..А на раздяла винаги така боли...
но... завинаги...
УСМИХНАТА МЕ ЗАПОМНИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
