patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
Jan 31, 2007, 1:59 PM

Усмихната ме запомни

  Poetry
1K 0 6

Малко време ни остана,
... месец-два...
и после ще останат
само снимки, някакви лица...

 

И всеки своя път ще следва,
че ни раздели завинаги...
жестоката съдба...

 

Много ще ми липсват ученическите дни,
... любов, смях.. сълзи,
но дано пак някога се срещнат,
нашите съдби.

 

И ето, на очите ми сълза,
не мога да приема,
че ще те превърна в спомен,
като бил си мечтата ми,
в света огромен.

 

..А на раздяла винаги така боли...

но... завинаги...
УСМИХНАТА МЕ ЗАПОМНИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0