18 jun 2007, 18:41

Усмихни ми се, моля!

  Poesía
1.2K 0 12
Дарина ми рече, че вече не иска
да служи за моя лирична огризка.
Дори ми се сопна сърдитото dar4e,
че бил съм я считал за евтино зарче
и само я дъвча за щяло-нещяло
кат' клечка за зъби. Прасе недояло!

Аз само ще кажа на бедното Дарче:
Уфф, sorry... но моля, бъди ми другарче!
Не се извинявам - защото бях искрен!
Но виж, послеписът ми беше измислен
под натиска луд на взривени фотони
или, с други думи, от слепи хормони.

Кумеца едва ме издържаше, зная,
но споко! човече, видя му се краят.
Пък Откровенците как ме търпяха?!
Ах, прошка им искам за два смъртни гряха:
единият - дето вършах като бесен,
а другият, Дари, е таз сетна песен.

Friends? :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно!
  • Ще ти простят,Смиф!
    Все пак-Коледа е...
  • Ах, какво откровение!
    Поздрави за двамата!
  • Браво и на Дарче и на Смиф! Великолепни сте всички!
  • Дари, все си мисля, че имам усет за много неща, но понякога се обърквам. Пък когато някой ми разлопа сърцето - съвсем. Стори ми се, че изпотроших доста стъклария наоколо, от най-фината и най-ценната, затова си рекох да опитам да я позалепя. Това ми беше целта. Не съм имал намерение да използвам черен хумор - въобще. Това беше опит за самоирония. Пък може да е било просто първосигнален избор на тъпи рими. Както и да е. С две думи, държа да мнението ти и... затова. Прощавай за вълненията, ако са били неприятни. Пази се. Аз отивам до автомивката да ми прочистят главата. Благодаря за хубавите думи.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...