18 июн. 2007 г., 18:41

Усмихни ми се, моля!

1.2K 0 12
Дарина ми рече, че вече не иска
да служи за моя лирична огризка.
Дори ми се сопна сърдитото dar4e,
че бил съм я считал за евтино зарче
и само я дъвча за щяло-нещяло
кат' клечка за зъби. Прасе недояло!

Аз само ще кажа на бедното Дарче:
Уфф, sorry... но моля, бъди ми другарче!
Не се извинявам - защото бях искрен!
Но виж, послеписът ми беше измислен
под натиска луд на взривени фотони
или, с други думи, от слепи хормони.

Кумеца едва ме издържаше, зная,
но споко! човече, видя му се краят.
Пък Откровенците как ме търпяха?!
Ах, прошка им искам за два смъртни гряха:
единият - дето вършах като бесен,
а другият, Дари, е таз сетна песен.

Friends? :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно!
  • Ще ти простят,Смиф!
    Все пак-Коледа е...
  • Ах, какво откровение!
    Поздрави за двамата!
  • Браво и на Дарче и на Смиф! Великолепни сте всички!
  • Дари, все си мисля, че имам усет за много неща, но понякога се обърквам. Пък когато някой ми разлопа сърцето - съвсем. Стори ми се, че изпотроших доста стъклария наоколо, от най-фината и най-ценната, затова си рекох да опитам да я позалепя. Това ми беше целта. Не съм имал намерение да използвам черен хумор - въобще. Това беше опит за самоирония. Пък може да е било просто първосигнален избор на тъпи рими. Както и да е. С две думи, държа да мнението ти и... затова. Прощавай за вълненията, ако са били неприятни. Пази се. Аз отивам до автомивката да ми прочистят главата. Благодаря за хубавите думи.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...