Усмихни ми се, моля!
да служи за моя лирична огризка.
Дори ми се сопна сърдитото dar4e,
че бил съм я считал за евтино зарче
и само я дъвча за щяло-нещяло
кат' клечка за зъби. Прасе недояло!
Аз само ще кажа на бедното Дарче:
Уфф, sorry... но моля, бъди ми другарче!
Не се извинявам - защото бях искрен!
Но виж, послеписът ми беше измислен
под натиска луд на взривени фотони
или, с други думи, от слепи хормони.
Кумеца едва ме издържаше, зная,
но споко! човече, видя му се краят.
Пък Откровенците как ме търпяха?!
Ах, прошка им искам за два смъртни гряха:
единият - дето вършах като бесен,
а другият, Дари, е таз сетна песен.
Friends? :)
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
