Когато си предаден,
не за първи път.
Някак тъжно си стаен.
Но не си скала, а от плът.
Да си мрачен и унил,
просто не си струва.
Щом болката си потушил,
живота отново продължава.
Усмихни се на това,
че той бедна е душа.
Някъде пред нова слава,
изпраща пак депеша.
Заслуженото, той ще си получи.
Затова отминиго ти.
Болката, бързо ще отзвучи,
но не предавай своите мечти
А дъждецът вън ромоли,
сякаш да те укроти
и нашепва с полъх мил,
силна си и бързо полети.
© Елена Todos los derechos reservados