Когато си предаден,

не за първи път.

Някак тъжно си стаен.

Но не си скала, а от плът.

Да си мрачен и унил,

просто не си струва.

Щом болката си потушил,

живота отново продължава.

Усмихни се на това,

че той бедна е душа.

Някъде пред нова слава,

изпраща пак депеша.

Заслуженото, той ще си получи.

Затова отминиго ти.

Болката, бързо ще отзвучи,

но не предавай своите мечти

А дъждецът вън ромоли,

сякаш да те укроти

и нашепва с полъх мил,

силна си и бързо полети.