henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
18 sept 2006, 10:56

Усмихвам се, но ми е тъжно 

  Poesía
985 0 15
Усмихвам се,
но ми е
тъжно.
Във град вървя.
На кръгъл час
камбаните напомнят,
че са живи...
хората.
Но хората
не чуват,
че са живи...
Повечето
бързат, -
отиват,
и се връщат...
Не разбират че...
дишат.
Минавам
край
старицата.
Каква е тя,
коя е тя
и защо...
проси
боса,
в есен?!
Вървя.
Нали и аз съм ...
пътник.
Продължавам.
Обаче,
в гърдите ми е...
тъжно.
И е толкова...
Студено!
Свит
в палто
от болка
на
пейка,
край хора...
Искам да кресна:
“Край,хора!
Хора,
край!”
- Не още - отвръща
камбаната.
И се връщам
във спомени.
И виждам
хора
всякакви,
но някак
по...
щастливи....
Вървя.
Минавам край такситата -
жълти,
мръсни като
времето.
Край будката за
всекидневие
минавам
и всичко вътре
в мен
повтаря,
че ...
идва ново...
тихо,
като старото, -
като това
от спомените...
време!
И Искам да повярвам,
че ще дойде
Светъл
ден
дух,
лъч
от Ново...
Слънце...
И ще се смеем,
ще четем...
И често ще мълчим
от...
радост.
Искам!
Но трепери тялото
в самотна,
във най-самотната
и пуста на земята
болна,
моя
жалка,
бяла
стая...
На пода седнал
сам
стоя
и пуша,
дишам...
На кръгъл час
камбаните
напомнят:
- Жив си...
Усмихвам се,
но ми е...
тъжно...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво! Поздравления!
  • Благодаря на всички !!!Хенри
  • много силно!!!
  • Силно!
    Браво,за пореден път,Оливър!
  • Повярвай,
    Хенри-
    ще намерим...
    Ще създадем
    ако ги няма
    цветовете-
    от сивото
    му
    безразличие
    ще нарисуваме
    Надежда...
    И света
    ще види,
    че е
    светло вече...
    Ще чуе
    във мълчанието
    от радост
    камбаните
    да бият,
    че светлите
    ни духове
    са живи...

    Благодаря за стиха!
  • Има случаи, когато и аз се чувствам като че е край, по-гадно и по-зле не може да бъде...Обаче Господ поставя началото и края, не - аз. Все още има хора наоколо ми които се нуждаят от мен, такава каквато съм... Всяко отчаяние е временно явление и рано или късно бива засенчвано от други емоции, а отвътре остава "камбанен звън", който отмерва действителността...
  • Вярвай, че след непрогледният мрак ще настъпят и светли дни! Поздрав, Хенри!
  • Усмихвам се,
    но ми е...
    тъжно...
    ................
    Ще дойде
    Светъл
    ден...

    Ще дойде,Хенри! Усмихни се!!!
    Поздрави!

  • Усмихваш се,но ти е тъжно...
    нормално,често срещано това е.
    Живи сме,дишаме...това е важно,
    а другото...от нас зависи,така е...

    Поздрав и усмивка.

  • ела да помълчим от радост. стискам ти ръката, Ханк!
  • И ще се смеем,
    ще четем...
    И често ще мълчим
    от...
    радост.
    Искам!

    Искай и повярвай! Ще дойде, Хенри, защото ти и други като теб са живи, дишат и знаят това! Поздравче!
  • Ще дойде
    Светъл
    ден...

    Ще дойде, Хенри!!! Трябва само да вярваме!!!
    Поздрави за силния стих!!!
  • - Не още - отвръща
    камбаната.
    ...нали чуваш, значи си! Поздрав!
  • "На пода седнал
    сам
    стоя
    и пуша,
    дишам...
    На кръгъл час
    камбаните
    напомнят:
    - Жив си...
    Усмихвам се,
    но ми е...
    тъжно..."
    И на мен ми стана тъжно...
    Силен, хубав стих, пропит от самота и болка!
    Поздравления!
  • Силен стих,много ми хареса.Поздрав!
Propuestas
: ??:??