Усмихвам се, но ми е тъжно
Усмихвам се,
но ми е
тъжно.
Във град вървя.
На кръгъл час
камбаните напомнят,
че са живи...
хората.
Но хората
не чуват,
че са живи...
Повечето
бързат, -
отиват,
и се връщат...
Не разбират че...
дишат.
Минавам
край
старицата.
Каква е тя,
коя е тя
и защо...
проси
боса,
в есен?!
Вървя.
Нали и аз съм ...
пътник.
Продължавам.
Обаче,
в гърдите ми е...
тъжно.
И е толкова...
Студено!
Свит
в палто
от болка
на
пейка,
край хора...
Искам да кресна:
“Край,хора!
Хора,
край!”
- Не още - отвръща
камбаната.
И се връщам
във спомени.
И виждам
хора
всякакви,
но някак
по...
щастливи....
Вървя.
Минавам край такситата -
жълти,
мръсни като
времето.
Край будката за
всекидневие
минавам
и всичко вътре
в мен
повтаря,
че ...
идва ново...
тихо,
като старото, -
като това
от спомените...
време!
И Искам да повярвам,
че ще дойде
Светъл
ден
дух,
лъч
от Ново...
Слънце...
И ще се смеем,
ще четем...
И често ще мълчим
от...
радост.
Искам!
Но трепери тялото
в самотна,
във най-самотната
и пуста на земята
болна,
моя
жалка,
бяла
стая...
На пода седнал
сам
стоя
и пуша,
дишам...
На кръгъл час
камбаните
напомнят:
- Жив си...
Усмихвам се,
но ми е...
тъжно...
но ми е
тъжно.
Във град вървя.
На кръгъл час
камбаните напомнят,
че са живи...
хората.
Но хората
не чуват,
че са живи...
Повечето
бързат, -
отиват,
и се връщат...
Не разбират че...
дишат.
Минавам
край
старицата.
Каква е тя,
коя е тя
и защо...
проси
боса,
в есен?!
Вървя.
Нали и аз съм ...
пътник.
Продължавам.
Обаче,
в гърдите ми е...
тъжно.
И е толкова...
Студено!
Свит
в палто
от болка
на
пейка,
край хора...
Искам да кресна:
“Край,хора!
Хора,
край!”
- Не още - отвръща
камбаната.
И се връщам
във спомени.
И виждам
хора
всякакви,
но някак
по...
щастливи....
Вървя.
Минавам край такситата -
жълти,
мръсни като
времето.
Край будката за
всекидневие
минавам
и всичко вътре
в мен
повтаря,
че ...
идва ново...
тихо,
като старото, -
като това
от спомените...
време!
И Искам да повярвам,
че ще дойде
Светъл
ден
дух,
лъч
от Ново...
Слънце...
И ще се смеем,
ще четем...
И често ще мълчим
от...
радост.
Искам!
Но трепери тялото
в самотна,
във най-самотната
и пуста на земята
болна,
моя
жалка,
бяла
стая...
На пода седнал
сам
стоя
и пуша,
дишам...
На кръгъл час
камбаните
напомнят:
- Жив си...
Усмихвам се,
но ми е...
тъжно...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
