сиа (Силвия Андреева) сиа (Силвия Андреева)
3 72
20 sept 2007, 0:57

УСМИХВАНЕТО ПОЗВОЛЕНО

  Poesía
998 0 8
УСМИХВАНЕТО ПОЗВОЛЕНО


Хубава съм,
даже съм усмихната,
в дънките изглеждам
като половин годишна.
Стройно крача
до децата си израснали
със развята грива -
като покорителка...

Само че...
във гръб усещам погледи,
завистливо следващи
реакции и думи.
Начумереност
под веждите триъгълни
и душици, свити
някъде из ъглите.

Усмихнете се, бе хора...
Знаете ли
как се става половин годишна...
С вярата,
че някъде го има
и ще дойде пак,
напук на всичко
хубавото.

19.09.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Андреева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0