сиа (Силвия Андреева) сиа (Силвия Андреева)
3 72
Sep 20, 2007, 12:57 AM

УСМИХВАНЕТО ПОЗВОЛЕНО

  Poetry
1K 0 8
УСМИХВАНЕТО ПОЗВОЛЕНО


Хубава съм,
даже съм усмихната,
в дънките изглеждам
като половин годишна.
Стройно крача
до децата си израснали
със развята грива -
като покорителка...

Само че...
във гръб усещам погледи,
завистливо следващи
реакции и думи.
Начумереност
под веждите триъгълни
и душици, свити
някъде из ъглите.

Усмихнете се, бе хора...
Знаете ли
как се става половин годишна...
С вярата,
че някъде го има
и ще дойде пак,
напук на всичко
хубавото.

19.09.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Андреева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0