1 mar 2006, 11:12

Усмивка

  Poesía
1.8K 0 6
Усмивка, казваш се сега
на хората със свойте стихове помагаш.
В душата ти е облачно и мрачно
погълнала си много от отровите на любовта!

Сега, когато истински обичаш
и тайничко за грешната любов копнееш,
затваряш си вратите на сърцето
и мислиш, че ще бъде за добро.

Отвори душата си, недей така!
Пробвай, за да разбереш.
Може с друга да е той сега,
но това не значи, че щастлив се чувства.

Дай на него - той да си реши.
Може тя за него да копнее, но незнаеш той какво желае.
Всички знаем:
Любовта е дадена за двама!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...