16 sept 2008, 20:23

Усмивка

Poesía » Otra

1K 0 0

Страх да видя твоята усмивка...
Толкоз низка чувствам се сега...
Аз така обичам да я виждам на лицето,
а сега така не искам...

И всеки път щом грейне тя,
аз се свивам в самота...
Аз зная, но не искам отговор въобще...
Аз давам го сама и сама аз искам да го премълча...

Искам да го скрия надълбоко,
дето мислите се сливат...
Искам да е надълбоко,
дето никой никога не ще му отговори...

Виждам я усмивката в ума си
и не мога да я скрия...
От всеки друг успях,
но себе си аз хвърлих в грях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0