Усмивка
Толкоз низка чувствам се сега...
Аз така обичам да я виждам на лицето,
а сега така не искам...
И всеки път щом грейне тя,
аз се свивам в самота...
Аз зная, но не искам отговор въобще...
Аз давам го сама и сама аз искам да го премълча...
Искам да го скрия надълбоко,
дето мислите се сливат...
Искам да е надълбоко,
дето никой никога не ще му отговори...
Виждам я усмивката в ума си
и не мога да я скрия...
От всеки друг успях,
но себе си аз хвърлих в грях...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели ИзбериСи Все права защищены