16 сент. 2008 г., 20:23

Усмивка

1.1K 0 0
Страх да видя твоята усмивка...
Толкоз низка чувствам се сега...
Аз така обичам да я виждам на лицето,
а сега така не искам...

И всеки път щом грейне тя,
аз се свивам в самота...
Аз зная, но не искам отговор въобще...
Аз давам го сама и сама аз искам да го премълча...

Искам да го скрия надълбоко,
дето мислите се сливат...
Искам да е надълбоко,
дето никой никога не ще му отговори...

Виждам я усмивката в ума си
и не мога да я скрия...
От всеки друг успях,
но себе си аз хвърлих в грях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели ИзбериСи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....