11 jun 2014, 22:38

Усмивка

  Poesía » Otra
590 0 5

Днес намерих си усмивка,

ей така, на тротоара.

Миловидна, закачливка,

нито млада, нито стара.

 

Някой беше я изпуснал,

види се по невнимание,

светеха следи от устни

във карминено сияние.

 

Аз я вдигнах много нежно.

Сложих си я на лицето.

Лъч от нея неизбежно

в миг се спусна до сърцето.

 

Нося си я и нехая.

Нямам грижи, ни проблеми.

Ако някой я познае,

чакам го – да си я вземе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...