Усмивка
Днес намерих си усмивка,
ей така, на тротоара.
Миловидна, закачливка,
нито млада, нито стара.
Някой беше я изпуснал,
види се по невнимание,
светеха следи от устни
във карминено сияние.
Аз я вдигнах много нежно.
Сложих си я на лицето.
Лъч от нея неизбежно
в миг се спусна до сърцето.
Нося си я и нехая.
Нямам грижи, ни проблеми.
Ако някой я познае,
чакам го – да си я вземе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
