Днес намерих си усмивка,
ей така, на тротоара.
Миловидна, закачливка,
нито млада, нито стара.
Някой беше я изпуснал,
види се по невнимание,
светеха следи от устни
във карминено сияние.
Аз я вдигнах много нежно.
Сложих си я на лицето.
Лъч от нея неизбежно
в миг се спусна до сърцето.
Нося си я и нехая.
Нямам грижи, ни проблеми.
Ако някой я познае,
чакам го – да си я вземе.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Продължавай да се усмихваш!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
