16 mar 2016, 23:48

Усмивка 

  Poesía
463 0 1

Припознах се в своята усмивка...

Каква поразителна прилика само,

тя до край прилича на мен...

Колко пъти ( почти без да искам)

с нея сбъдвам мечти, всеки ден!!!

С това приключвам този стих,

защото мисля е достатъчен....

На всички със намръщени лица ще кажа,

че бих могла (ако поискам)

с една,единствена усмивка само

на пух скалата да направя!

© Нони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??