Припознах се в своята усмивка...
Каква поразителна прилика само,
тя до край прилича на мен...
Колко пъти ( почти без да искам)
с нея сбъдвам мечти, всеки ден!!!
С това приключвам този стих,
защото мисля е достатъчен....
На всички със намръщени лица ще кажа,
че бих могла (ако поискам)
с една,единствена усмивка само
на пух скалата да направя!