Mar 16, 2016, 11:48 PM

Усмивка

  Poetry
710 0 1

Припознах се в своята усмивка...

Каква поразителна прилика само,

тя до край прилича на мен...

Колко пъти ( почти без да искам)

с нея сбъдвам мечти, всеки ден!!!

С това приключвам този стих,

защото мисля е достатъчен....

На всички със намръщени лица ще кажа,

че бих могла (ако поискам)

с една,единствена усмивка само

на пух скалата да направя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...