4 sept 2018, 9:10  

Усмивка иронична на Съдбата 

  Poesía » Otra
458 12 11

Тъй, между другото,   животът ми протича,

но аз не го повдигам тоз въпрос,

език изплезил,  по проблемите си тичам,

накрая виждам, че съм шляпал  бос...

 

Оказва се, че съм тотално неподготвен

със делника си да се справя сам.

А той, подлецът, изненади все  ми готви,

и ме подхлъзва често  тук и там!

 

Случайно или не, съм във държава,

която  като охлюв все  върви!

Аз  между болките все някак оцелявам,

макар душата често да  кърви!...

 

Пак, някак между другото, за мен се сещат,

когато някой избор наближи.

Ухажват ме и ме залъгват с нещо,

но туй не може с тях да ме сближи...

 

Ей тъй съм - ден след ден  се вея по земята -

от вятъра разнасян мъртъв лист,

една усмивка иронична на съдбата,

несретник  пълен и  наивник   чист!...

 

Напук обаче тоз  живот ще доживея,

макар да се лекувам  без илач...

Отдавна вече съм забравил да се смея -

опитам ли, все кара ме  на плач...

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно!
  • Благодаря!...
  • Изключителен стих с много силен финал. Браво, Роби!
  • Благодаря на всички, които коментираха, оценяваха и поставиха в "любими"!...
  • Плачи,Приятелю
    все пак ще ти олекне
    а на Съдбата
    кривата усмивка
    все някога ще секне.
  • Усмихваш се на трудното ни ежедневие, Роби.
    Макар иронична, тази усмивка пак е израз на сила...
    Харесах това.
  • Не си само ти/така,де,лирическия ти/ на това дередже,Роби,ами всички пенсионери са по-жилави от него....Важното е да има чувство за хумор,за да оцелее и.....добър спонсор!
  • Пожелавам ти да се смееш през сълзи от щастие, Роби! Искрен и въздействащ стих!
  • Ох, Роби, всички сме така...Важното е да не губим усмивката, макар и иронична.
  • Силна поанта!
    Повсеместно е това, поете,
    и за това, го опиши в куплети!
    Поздрави!
  • Симптомите са общонародни и трудно се лекуват поотделно!
Propuestas
: ??:??