Усмивка иронична на Съдбата
Тъй, между другото, животът ми протича,
но аз не го повдигам тоз въпрос,
език изплезил, по проблемите си тичам,
накрая виждам, че съм шляпал бос...
Оказва се, че съм тотално неподготвен
със делника си да се справя сам.
А той, подлецът, изненади все ми готви,
и ме подхлъзва често тук и там!
Случайно или не, съм във държава,
която като охлюв все върви!
Аз между болките все някак оцелявам,
макар душата често да кърви!...
Пак, някак между другото, за мен се сещат,
когато някой избор наближи.
Ухажват ме и ме залъгват с нещо,
но туй не може с тях да ме сближи...
Ей тъй съм - ден след ден се вея по земята -
от вятъра разнасян мъртъв лист,
една усмивка иронична на съдбата,
несретник пълен и наивник чист!...
Напук обаче тоз живот ще доживея,
макар да се лекувам без илач...
Отдавна вече съм забравил да се смея -
опитам ли, все кара ме на плач...
© Роберт All rights reserved.
