Усмивка виолетова
Угасват световете
в един безкраен танц.
Изплъзва се живота
по гладък, хлъзгав гланц.
Прибират се отново,
след своя вечен път,
безкрай игриви атоми
навеки да заспят.
Изстива тихо, бавно
последна топлина.
Студът запълва тромаво
и тази долина.
Протяга се пространството
в усмивка виолетова
до пръсване на времето!
Приятно леко е!
Усети ли?
© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados
Благодаря за предложенията! Знам, че в моя вариант накрая сричките са в повече и че ритъма се променя, но ... това при мен е начин на изразяване И заради това когато съм го писал и после премислял така съм го оставил Изкривено.