7.08.2015 г., 0:39

Усмивка виолетова

615 0 7

Усмивка виолетова


Угасват световете
в един безкраен танц.
Изплъзва се живота
по гладък, хлъзгав гланц.


Прибират се отново,
след своя вечен път,
безкрай игриви атоми
навеки да заспят.


Изстива тихо, бавно
последна топлина.
Студът запълва тромаво
и тази долина.


Протяга се пространството
в усмивка виолетова
до пръсване на времето!
Приятно леко е!
Усети ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Бети! Бих го обърнал на "Тъй леко е! Усети ли?".

    Благодаря за предложенията! Знам, че в моя вариант накрая сричките са в повече и че ритъма се променя, но ... това при мен е начин на изразяване И заради това когато съм го писал и после премислял така съм го оставил Изкривено.
  • Протяга се пространството
    в усмивка виолетова
    до пръсване на времето!
    Усети ли? ... тъй леко е!
    (примерно)

    Хубаво пишеш!
  • Хей Рада, добро предложение! Браво! Само че така излиза, че усмивката се е разпръснала във времето, а аз искам да кажа, че самото време се пръсва и престава да съществува. Тоталния свършек на всичко
  • И на мен ми хареса! Ето един вариант за финал, но това е само приятелско предложение!
    Протяга се пространството
    в усмивка виолетова...
    Разпръсна се във времето-
    усети ли, усети ли?..................Обичам виолетово!
  • Настръхнах.Тома е прав.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...