6 nov 2008, 22:38

Усмивка за сбогом

  Poesía
978 0 1

Излизаш да се разходиш

да се разсееш от изнервящото сиво ежедневие,

да пиеш по кафе с приятели добри.

Нощ толкова приятна и тиха,

напомняща ти за онези летни вечери,

които си прекарал с приятелите до зори

и се унасяш в спомени.

 

 

Не подозираш, че тази нощ за теб ще е последна!

Не си виновен,

няма как да знаеш, че някой е решил

със своите приятели точно днес

да се прави на рали пилот,

мъничко почерпен.

 

 

Пресичаш улицата с усмивка на лицеq

две крачки още и си в безопасност,

отсреща - барчето за среща.

 

 

Усмивката прекрасна преминава в силен вик,

болка яростна и страшна тялото прорязва.

Паднал на земята, облян във кръв,

усещаш идващия край.

Сред викове ужасни на приятели добри

очите се затварят

и светлината от уличните лампи

преминава в смразяващ тялото ти мрак.

 

 

С последния си дъх

усмивка за сбогом им даряваш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...