6 nov 2008, 22:38

Усмивка за сбогом

  Poesía
976 0 1

Излизаш да се разходиш

да се разсееш от изнервящото сиво ежедневие,

да пиеш по кафе с приятели добри.

Нощ толкова приятна и тиха,

напомняща ти за онези летни вечери,

които си прекарал с приятелите до зори

и се унасяш в спомени.

 

 

Не подозираш, че тази нощ за теб ще е последна!

Не си виновен,

няма как да знаеш, че някой е решил

със своите приятели точно днес

да се прави на рали пилот,

мъничко почерпен.

 

 

Пресичаш улицата с усмивка на лицеq

две крачки още и си в безопасност,

отсреща - барчето за среща.

 

 

Усмивката прекрасна преминава в силен вик,

болка яростна и страшна тялото прорязва.

Паднал на земята, облян във кръв,

усещаш идващия край.

Сред викове ужасни на приятели добри

очите се затварят

и светлината от уличните лампи

преминава в смразяващ тялото ти мрак.

 

 

С последния си дъх

усмивка за сбогом им даряваш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...