Излизаш да се разходиш
да се разсееш от изнервящото сиво ежедневие,
да пиеш по кафе с приятели добри.
Нощ толкова приятна и тиха,
напомняща ти за онези летни вечери,
които си прекарал с приятелите до зори
и се унасяш в спомени.
Не подозираш, че тази нощ за теб ще е последна!
Не си виновен,
няма как да знаеш, че някой е решил
със своите приятели точно днес
да се прави на рали пилот,
мъничко почерпен.
Пресичаш улицата с усмивка на лицеq
две крачки още и си в безопасност,
отсреща - барчето за среща.
Усмивката прекрасна преминава в силен вик,
болка яростна и страшна тялото прорязва.
Паднал на земята, облян във кръв,
усещаш идващия край.
Сред викове ужасни на приятели добри
очите се затварят
и светлината от уличните лампи
преминава в смразяващ тялото ти мрак.
С последния си дъх
усмивка за сбогом им даряваш.
© Валентин Апостолов All rights reserved.