Излизаш да се разходиш

да се разсееш от изнервящото сиво ежедневие,

да пиеш по кафе с приятели добри.

Нощ толкова приятна и тиха,

напомняща ти за онези летни вечери,

които си прекарал с приятелите до зори

и се унасяш в спомени.

Не подозираш, че тази нощ за теб ще е последна!

Не си виновен,

няма как да знаеш, че някой е решил

със своите приятели точно днес

да се прави на рали пилот,

мъничко почерпен.

Пресичаш улицата с усмивка на лицеq

две крачки още и си в безопасност,

отсреща - барчето за среща.

Усмивката прекрасна преминава в силен вик,

болка яростна и страшна тялото прорязва.

Паднал на земята, облян във кръв,

усещаш идващия край.

Сред викове ужасни на приятели добри

очите се затварят

и светлината от уличните лампи

преминава в смразяващ тялото ти мрак.

С последния си дъх

усмивка за сбогом им даряваш.