valiordanov (Валентин Йорданов)
1832 1473
4 abr 2014, 23:04

Усмивката като сълза потича 

  Poesía
5.0 / 2
437 0 2
Не съм с окови, нито под надзор,
но сякаш съм осъден и забравен.
Бездействието ми е днес позор,
в който притеснения се давят.
От утрото очаквам вечерта,
в която болката приспана ще утихне.
Събудена отново сутринта,
като кинжал в сърцето ще проникне.
Лежа, когато мога да вървя.
Вместо юмруци, стискам здраво устни.
Стаята ми, пълна с тишина,
души ме и не иска да ме пусне. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »