valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
4.04.2014 г., 23:04 ч.

Усмивката като сълза потича 

  Поезия
386 0 2

Не съм с окови, нито под надзор,

но сякаш съм осъден и забравен.

Бездействието ми е днес позор,

в който притеснения се давят.

 

От утрото очаквам вечерта,

в която болката приспана ще утихне.

Събудена отново сутринта,

като кинжал в сърцето ще проникне.

 

Лежа, когато мога да вървя.

Вместо юмруци, стискам здраво устни.

Стаята ми, пълна с тишина,

души ме и не иска да ме пусне.

 

Как остри са проклетите ъгли.

Като дула се целят в съвестта ми.

Една врата и четири стени,

един таван като венец от тръни...

 

Времето задъхано тече

и влива се в живота динамичен.

Очи затварям. Чува се звънче.

Усмивката ми чрез сълза потича.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??