Не съм с окови, нито под надзор,
но сякаш съм осъден и забравен.
Бездействието ми е днес позор,
в който притеснения се давят.
От утрото очаквам вечерта,
в която болката приспана ще утихне.
Събудена отново сутринта,
като кинжал в сърцето ще проникне.
Лежа, когато мога да вървя.
Вместо юмруци, стискам здраво устни.
Стаята ми, пълна с тишина,
души ме и не иска да ме пусне. ...