Успешно се преструвам на усмихната,
къде видя пък ти сълза в очите ми?
Не съм си спомняла, не съм те и забравяла,
ти тук си – ярък пример за проклятие.
Ти беше пример за човек – предателство,
учебник би издал – уроци за раняване.
Погребах те, с теб – наивното очакване,
че чудеса се случвали.... Празни приказки.
Виж, има в мене нещо сбъркано,
от страх треперя – да не се завърнеш.
Дори да съм щастлива, нямам сили,
така привикнах да очаквам болката...
2012 г.
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados