9 feb 2011, 11:49

Устата му

534 0 1
"Устата му"

Устата му
е тъмна пещера в недрата,
в недрата мъртви на земята.

Очите му
са пропастите черни,
на дъното облени в лава.

Гласът му
е злокобен, леден вой -
рожбата безименна на вълчите гърла.

Лицето му
е кървав жертвеник в скалата -
олтар от каменни сърца.

Ръцете му
са северните диви ветрове,
пронизващи със студ телата.
И душата...

*                  *                   *

Устата му
поглъща лакомо децата
в недрата мъртви на земята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето това е истински норвежки блек метъл... Шегувам се!
    Доста добре се е получило внушението на този хорър фентъзи стих.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...