Feb 9, 2011, 11:49 AM

Устата му

533 0 1
"Устата му"

Устата му
е тъмна пещера в недрата,
в недрата мъртви на земята.

Очите му
са пропастите черни,
на дъното облени в лава.

Гласът му
е злокобен, леден вой -
рожбата безименна на вълчите гърла.

Лицето му
е кървав жертвеник в скалата -
олтар от каменни сърца.

Ръцете му
са северните диви ветрове,
пронизващи със студ телата.
И душата...

*                  *                   *

Устата му
поглъща лакомо децата
в недрата мъртви на земята...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ето това е истински норвежки блек метъл... Шегувам се!
    Доста добре се е получило внушението на този хорър фентъзи стих.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...