Feb 9, 2011, 11:49 AM

Устата му

Poetry » Philosophical

532 0 1

"Устата му"

Устата му
е тъмна пещера в недрата,
в недрата мъртви на земята.

Очите му
са пропастите черни,
на дъното облени в лава.

Гласът му
е злокобен, леден вой -
рожбата безименна на вълчите гърла.

Лицето му
е кървав жертвеник в скалата -
олтар от каменни сърца.

Ръцете му
са северните диви ветрове,
пронизващи със студ телата.
И душата...

* * *

Устата му
поглъща лакомо децата
в недрата мъртви на земята...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananke (Радослав Смилков)

Ето това е истински норвежки блек метъл... Шегувам се!
Доста добре се е получило внушението на този хорър фентъзи стих.

2011-02-09T19:41:19+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0