Устата му
"Устата му"
Устата му
е тъмна пещера в недрата,
в недрата мъртви на земята.
Очите му
са пропастите черни,
на дъното облени в лава.
Гласът му
е злокобен, леден вой -
рожбата безименна на вълчите гърла.
Лицето му
е кървав жертвеник в скалата -
олтар от каменни сърца.
Ръцете му
са северните диви ветрове,
пронизващи със студ телата.
И душата...
* * *
Устата му
поглъща лакомо децата
в недрата мъртви на земята...
Устата му
е тъмна пещера в недрата,
в недрата мъртви на земята.
Очите му
са пропастите черни,
на дъното облени в лава.
Гласът му
е злокобен, леден вой -
рожбата безименна на вълчите гърла.
Лицето му
е кървав жертвеник в скалата -
олтар от каменни сърца.
Ръцете му
са северните диви ветрове,
пронизващи със студ телата.
И душата...
* * *
Устата му
поглъща лакомо децата
в недрата мъртви на земята...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Задгробник Евотош Все права защищены
