Устата му

9.02.2011 г., 11:49 ч.

Поезия » Философска

370 0 1

"Устата му"

Устата му
е тъмна пещера в недрата,
в недрата мъртви на земята.

Очите му
са пропастите черни,
на дъното облени в лава.

Гласът му
е злокобен, леден вой -
рожбата безименна на вълчите гърла.

Лицето му
е кървав жертвеник в скалата -
олтар от каменни сърца.

Ръцете му
са северните диви ветрове,
пронизващи със студ телата.
И душата...

* * *

Устата му
поглъща лакомо децата
в недрата мъртви на земята...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ananke (Радослав Смилков)

2011-02-09T19:41:19+02:00

Ето това е истински норвежки блек метъл... Шегувам се!
Доста добре се е получило внушението на този хорър фентъзи стих.