8 sept 2006, 15:08

Устните ми се напукват от...  

  Poesía
1353 0 11
Устните ми
се напукват
от мълчание

Той: върви по тротоара,
подритвайки с болка
погледът ми...
търкалящ се в краката му

Страхът от срещата
и може би
очите търсещи докосване
в другите очи.

Ръцете ми отпуснати
с по пет змии,
които ровят
вечно търсещи
в косите ми – косите ти
в кожата ми - остатъци
от теб...
от него -
вървящите остатъци по тротоара,
пълзящите змии
по тялото -
езиците им заболяват,
когато се промъкват
до напуканите устни.

Кърви мълчанието
търкулват се сълзи
живачни топчета

В очите ми - едни очи
Той: преминава
и светлата му риза
се излива в очертания.
Завиждам на онази
капка,
която се търкулна
по корема му
и стигна някъде
и стигна...

до тротоара
може би...
превръщайки се в желание
кървящо върху устните...


08.09.2006

© Кая Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??