Sep 8, 2006, 3:08 PM

Устните ми се напукват от...

  Poetry
1.7K 0 11
Устните ми
се напукват
от мълчание

Той: върви по тротоара,
подритвайки с болка
погледът ми...
търкалящ се в краката му

Страхът от срещата
и може би
очите търсещи докосване
в другите очи.

Ръцете ми отпуснати
с по пет змии,
които ровят
вечно търсещи
в косите ми – косите ти
в кожата ми - остатъци
от теб...
от него -
вървящите остатъци по тротоара,
пълзящите змии
по тялото -
езиците им заболяват,
когато се промъкват
до напуканите устни.

Кърви мълчанието
търкулват се сълзи
живачни топчета

В очите ми - едни очи
Той: преминава
и светлата му риза
се излива в очертания.
Завиждам на онази
капка,
която се търкулна
по корема му
и стигна някъде
и стигна...

до тротоара
може би...
превръщайки се в желание
кървящо върху устните...


08.09.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...