Устните ми се напукват от...
се напукват
от мълчание
Той: върви по тротоара,
подритвайки с болка
погледът ми...
търкалящ се в краката му
Страхът от срещата
и може би
очите търсещи докосване
в другите очи.
Ръцете ми отпуснати
с по пет змии,
които ровят
вечно търсещи
в косите ми – косите ти
в кожата ми - остатъци
от теб...
от него -
вървящите остатъци по тротоара,
пълзящите змии
по тялото -
езиците им заболяват,
когато се промъкват
до напуканите устни.
Кърви мълчанието
търкулват се сълзи
живачни топчета
В очите ми - едни очи
Той: преминава
и светлата му риза
се излива в очертания.
Завиждам на онази
капка,
която се търкулна
по корема му
и стигна някъде
и стигна...
до тротоара
може би...
превръщайки се в желание
кървящо върху устните...
08.09.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кая Всички права запазени
