sinner
38 el resultado
Събудих се
от вятъра
напиращ да проникне
вътре
някъде... ...
  1304 
Устните ми
се напукват
от мълчание
Той: върви по тротоара,
подритвайки с болка ...
  1352  11 
Косите ти са уханни
и тази струйка светлина
пробягва като върху коприна...
просмуква се от всяка нишка
и всеки косъм се превръща в топлина ...
  848 
“Джаз... – хубави хора в кофти настроение”
Тихо свири… онези ноти танцуват на повърхността на локвите. Стъпват на пръсти като малки балерини. Като дами с островърхи обувки стъпват нотите в локвите и се разливат, плуват, полепват по всичко наоколо. Там на ъгъла до онази тухлена сграда един мъж свири ...
  1354 
Остави ме в гнездото
На пилета крякащи
В безизбежната си съдба
Къде са всички несбъднати мигове
В старите книги... ...
  854 
Ръж... “Идейки си запъхтяна вечерта веднъж...” Робърт Бърнс Като гоблен вечерта
се бродира върху земното дневно пано, плавно и почти неусетно. Квадрат по
квадрат, шев след шев. Денят се оттегля с розово сияние. Отминава и притихват
гласовете. Детският смях, приказките, кучешкият лай, ревът на мотори ...
  1900 
Малки и лепкави се спускат от небето кристалчетата. Ту подредени в плавният си летеж, ту хаотично танцуващи в ритъма на вятъра. Но всички устремени надолу. Към края на кратичкият си живот. Толкова кратък и толкова красив. Сякаш изписват букви и думи във въздуха за да предадът посланието си. И го пра ...
  1392 
Акорди треперят
по кожата на луната
настръхва сиянието
по струните на китарата
танцуват ...
  1146 
Тя е за другите... Пространството между панелните постройки се изпълни с
настъпващото утро. Очертанията им станаха по-ясни. Тук-таме светна някоя друга
кутийка. Появиха се дървета, които някога са били със самочувствието на значими
създания, а сега са малки на фона на човешките творения. Защо Господ ...
  1410 
Потъвам устремно към дъното
между мехурчета от въздух - безвъздушна
и чашата ме сгъва в ъглите си
пръски пяна ме отнемат
попиват ме от този свят на мъртвите... ...
  911 
Раждам се и политам
в сенките на вятъра
дочувам писък –
собственият ми глас
се раздира от гърлото на пресъхнал ...
  959 
Харесва ми понякога, (но понякога не е полезно, а полезното е твърде скучно ) да се пречупвам през образите във витрините, да ги проклинам и да вярвам, че има нещо по-истинско от тях. В затворени кутийки се тъпче апатична прозрачност и се хлъзга по стомашно чревния ни тракт, а “тракт” най-вероятно и ...
  3568 
Събирам се в прашинките
полепнали в тънките ти бръчки
и се превръщам в гънка на смеха...
Отразявам се в тънкоструя светлина
по паважа под безбройни стъпки. ...
  1024 
  1809 
На всяко стъпало от мен
е останала бледа следа
дай ми от твоите стъпки
като глътка жива вода...
*** ...
  1060 
Въртележката така се завърта понякога, че заставаш на противоположната страна и се питаш как, по дяволите, стигна там?! Знам отговора много добре – в търсене на нещо ново и различно, в опити да запълня една празнота, която неизменно се появява при всеки – рутината. Като рутинна проверка рано сутрин ...
  1495 
До преливане се взирам в очите ти
До напиване вдишам от кожата ти
До изгубване те целувам навсякъде
До премала не излизаш от главата ми
До напълване – не спирам да те желая ...
  2359 
"Ще те виждам ли отново?"
- Не знам. Ще ме виждаш ли, а тебе аз?
Ще се виждаме ли или само ще се гледаме?
Размити стъклообразувания
в кутийката на нашия етаж ...
  1026 
Ей, кой си ти?
Крадецо!
Промъкваш се по терлици в моя скътан в ъгъла на стаята свят. Какво си мислиш, че би могъл да откриеш там и какво си мислиш, че има там, което да ти послужи?!
Ей, кой си ти?
Крадецо любопитен, не се ли страхуваш, че като нахълташ, ще се огледаш в празнотата на един смачкан и с ...
  2910 
Живея в неосъзнато въздушно течение, което ме блъска и разпилява в ураган от мечти, вълнения, реалност, път по който трябва и път, по който искам да вървя.
Нося се в тревожното мълчание на деня, заспивам в прегръдките на мрака, пропил пълзешком светлината и се превръщам в сянка...
Заспивам уморена в ...
  2248 
Догаря свещта..
догаря спокойна и ярка
с пламък блещукащ едва
на вечерта превърна се в арка...
Догаря свещта.. ...
  1171 
Захапвам те....
мое малко, смешно, жалко съществуване
и хвърлям твоето кърваво тяло -
непоносимо, досадно...
Живот ли ? ...
  1069 
Идва безмълвната утрин
и аз се събуждам отново сама
в прегръдките на свежия въздух
със завивка от студена роса..
Върху облака бял залюлях се ...
  1214 
Не си отивай... Моля те,
почакай, спри!...
Да те погледна за последно.
Навън вали... Не тръгвай!...
Остани и тази вечер. ...
  1528 
Парченца ананас се наместват в гънките на кожата ми.
Парченца от устните ти отпиват сока полепнал по мен.
Парченца от устните ми поемат плода.
Парченца сладост потъват в мен.
Парченца младост ни взимат в плен. ...
  1014 
Мълчи телефона.
Не чува молбата на погледа, взиращ се
толкова често във него.
Мълчи и боли неизвестното
- излъжи ме поне и роди ...
  1282 
Влюбвам се в далечното,
в недостижимото,
в мечтаното.
Влюбвам се във въздуха,
той тука недостига, ...
  1321 
Скитница броди
в нашите погледи...
Нозете й боси
са сякаш пирони;
ръцете й черни, ...
  1033 
Имах малко време днес .... глупости, времето ме имаше за малко...
Спрях се, защото нещо вече съм много изморена или просто ме домързя да се опитвам да му се изплъзна и да избягам от неговите пипала....
Днес му се отдадох ... Пуснах го в мен и то доброволно. Обикновено не можем да се разберем - аз ис ...
  2235 
А бях малка....
И все още съм...
И винаги ще бъда...
Малкото момиче, което отказва да порасне.
Минават днес няколко часа, ...
  1047 
***
И се търсехме в спомени
уморени от връщане в тях,
и чакахме в монолози
да рисуваме отново с нас.
И рисувахме в изкрещяло ...
  987 
Заспиваш ли...?
Нали не те събуждам...?
Дори да е така, не ме гони...
Ще съм тиха...Обещавам!
На пръсти ще пристъпвам ...
  2110 
Влача се
между буквите и гъвкаво се извивам.
Прескачам ги, търсейки вярната.
Опитвам се да ги подредя смислено,
за да кажа какво мисля, ...
  1965 
Пееш ли?
Как хубаво пееш...!
Как нежно от твоите устни
струи песента
и по пръстите стърже ...
  1256 
....На Дени /сестричката ми/ с много обич.
И на всички жени, които се борят
и запазват някъде облика на малките момиченца....
Когато - тогава...
Безмилостно те смачка горчивата, натрапчива миризма на града и те удря слузестото тяло на разложението в крайния квартал, когато правиш дълбок поклон на ня ...
  3169 
Отражения, сенки и спомени
се лутат оплетени в паяжина от чувства,
в обектива на моето съзнание.
И в тях търся те
мое знамение, ...
  1185 
Сънувах те...
облечен във водопад
от сребърно лъчисто откровение.
Сънувах те...
като статуя изваяна от дим, ...
  1492 
>> Искам устните ти, върху
>> моитe парченца възбуда
>> изплували на повърхността.
>> Искам тялото ти до моето
>> отпуснато в паяжината ...
  1287 
Propuestas
: ??:??