25 feb 2020, 6:38

Устои

1.2K 2 1

Завързах три приятелства... Останах с две.

Единият обиди ме, а другият - предаде.

А, лоша дума казват, че не се забравяла... Не!

Няма да плача със сълзи на дете... 

Защото времето уроците ми даде!

 

Да имаш, значи да си слаб.

Да си зависим. Нуждите превръщат щастието в робство...

И няма сит да съм и сладък да е моят хляб, 

когато жертва съм на кукловодство.

 

Пораснал си, когато учиш мечтите си на търпение. 

И учеха ме в тефтера да записвам приятелите си с молив.

Потребностите на душата раждат думата приятелство. Сближение? 

А, раните те правят прозорлив.

 

Човек се доверява в(ъв) момент на слабост. 

Споделя, дава оръжие в ръцете на срещуположният човек.

Не малко примерите са със нож в гърбът за благодарност. 

Очите винаги на четири, бъди нащрек.

 

Изгубиш ли, то обезателно отново ще намериш. 

Въпросът е да не повтаряш два пъти една и съща грешка.

Защото, както можеш да си цар в играта на живота,

така и лесно можеш да се превърнеш в пешка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Съби Седник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "В една прекрасна утрин
    си преброих приятелите -
    точно така,
    както човек проверява пулса си,
    сам стиснал китката на своята ръка.
    Един, двама, трима...
    Да кажем - четирима...
    А може би - петима...
    От твърдите ми думи
    някой се подразни.
    Друг не понесе
    характера ми мек.
    Онзи пък внезапно
    ме намрази,
    защото обичам и друг човек.
    След толкова
    общи болки и весели наздравици,
    след толкова завои
    на житейската река
    нерешително изправям пръстите
    на едната си ръка...
    Все пак някакъв отговор се получи,
    си казвам усмихнат и блед...
    Цял живот човек се учи
    да брои до пет".

    Георги Константинов

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...