25 feb 2020, 6:38

Устои

1.1K 2 1

Завързах три приятелства... Останах с две.

Единият обиди ме, а другият - предаде.

А, лоша дума казват, че не се забравяла... Не!

Няма да плача със сълзи на дете... 

Защото времето уроците ми даде!

 

Да имаш, значи да си слаб.

Да си зависим. Нуждите превръщат щастието в робство...

И няма сит да съм и сладък да е моят хляб, 

когато жертва съм на кукловодство.

 

Пораснал си, когато учиш мечтите си на търпение. 

И учеха ме в тефтера да записвам приятелите си с молив.

Потребностите на душата раждат думата приятелство. Сближение? 

А, раните те правят прозорлив.

 

Човек се доверява в(ъв) момент на слабост. 

Споделя, дава оръжие в ръцете на срещуположният човек.

Не малко примерите са със нож в гърбът за благодарност. 

Очите винаги на четири, бъди нащрек.

 

Изгубиш ли, то обезателно отново ще намериш. 

Въпросът е да не повтаряш два пъти една и съща грешка.

Защото, както можеш да си цар в играта на живота,

така и лесно можеш да се превърнеш в пешка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Съби Седник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "В една прекрасна утрин
    си преброих приятелите -
    точно така,
    както човек проверява пулса си,
    сам стиснал китката на своята ръка.
    Един, двама, трима...
    Да кажем - четирима...
    А може би - петима...
    От твърдите ми думи
    някой се подразни.
    Друг не понесе
    характера ми мек.
    Онзи пък внезапно
    ме намрази,
    защото обичам и друг човек.
    След толкова
    общи болки и весели наздравици,
    след толкова завои
    на житейската река
    нерешително изправям пръстите
    на едната си ръка...
    Все пак някакъв отговор се получи,
    си казвам усмихнат и блед...
    Цял живот човек се учи
    да брои до пет".

    Георги Константинов

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...