Завързах три приятелства... Останах с две.
Единият обиди ме, а другият - предаде.
А, лоша дума казват, че не се забравяла... Не!
Няма да плача със сълзи на дете...
Защото времето уроците ми даде!
Да имаш, значи да си слаб.
Да си зависим. Нуждите превръщат щастието в робство...
И няма сит да съм и сладък да е моят хляб,
когато жертва съм на кукловодство.
Пораснал си, когато учиш мечтите си на търпение.
И учеха ме в тефтера да записвам приятелите си с молив.
Потребностите на душата раждат думата приятелство. Сближение?
А, раните те правят прозорлив.
Човек се доверява в(ъв) момент на слабост.
Споделя, дава оръжие в ръцете на срещуположният човек.
Не малко примерите са със нож в гърбът за благодарност.
Очите винаги на четири, бъди нащрек.
Изгубиш ли, то обезателно отново ще намериш.
Въпросът е да не повтаряш два пъти една и съща грешка.
Защото, както можеш да си цар в играта на живота,
така и лесно можеш да се превърнеш в пешка.
© Съби Седник Все права защищены
си преброих приятелите -
точно така,
както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима...
Да кажем - четирима...
А може би - петима...
От твърдите ми думи
някой се подразни.
Друг не понесе
характера ми мек.
Онзи пък внезапно
ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова
общи болки и весели наздравици,
след толкова завои
на житейската река
нерешително изправям пръстите
на едната си ръка...
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед...
Цял живот човек се учи
да брои до пет".
Георги Константинов