Устрем

Когато си на двадесет и осем,

животът е пред теб,

мечтите ти са тъй прекрасни

и ти мечтаеш, искаш още

света да покориш.

Прелиташ ти морета, океани,

и търсиш обетована земя,

където да откриеш твоето щастие,

като мехлем за твоята душа.

Но плащаш ти високата цена,

на вечно другия, на чуждия,

оставил дом и бащино огнище

и скъсал свойта пъпна връв

с  своя род ,и своята родина.

Но идва утро, идва слънчев лъч,

и ти се чувстваш окрилена и огряна,

с нови пориви и с безкраен устрем

да стигнеш своите мечти.

Разбираш ти, че тоз живот прекрасен

е низ от слънчев лъч и тъмна нощ,

и само твоят устрем, твоят порив,

ще те спасят от вечната борба

да търсиш свойто щастие по света.

Но знай, човече, запомни,

след буря, или след пороен дъжд,

изгрява утро по-чисто  и по-кристално,

като капка утринна роса.

Затуй, живей си ти живота тъй прекрасен,

и не преставай, а гони мечтите твои,

и вярвай, че ще дойде тоз очакван ден,

в който - Ти ще ги догониш!

17.08.2005 година