24.02.2010 г., 11:19

Устрем

864 0 0

                                Устрем

 

Когато си на двадесет и осем,

животът е пред теб,

мечтите ти са тъй прекрасни

и ти мечтаеш, искаш още

света да покориш.

 

Прелиташ ти морета, океани,

и търсиш обетована земя,

където да откриеш твоето щастие,

като мехлем за твоята душа.

 

Но плащаш ти високата цена,

на вечно другия, на чуждия,

оставил дом и бащино огнище

и скъсал свойта пъпна връв

с  своя род ,и своята родина.

 

Но идва утро, идва слънчев лъч,

и ти се чувстваш окрилена и огряна,

с нови пориви и с безкраен устрем

да стигнеш своите мечти.

 

Разбираш ти, че тоз живот прекрасен

е низ от слънчев лъч и тъмна нощ,

и само твоят устрем, твоят порив,

ще те спасят от вечната борба

да търсиш свойто щастие по света.

 

Но знай, човече, запомни,

след буря, или след пороен дъжд,

изгрява утро по-чисто  и по-кристално,

като капка утринна роса.

 

Затуй, живей си ти живота тъй прекрасен,

и не преставай, а гони мечтите твои,

и вярвай, че ще дойде тоз очакван ден,

в който - Ти ще ги догониш!

 

17.08.2005 година

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЙОРДАНКА ГЯУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...