По широки естакади,
целите във светлина,
тръгват много млади хора,
да преобразят света.
Слепи са от светлината,
те изгубват своя път.
Води ги и Сатаната,
те дорде се разберат!
Нямат вярната посока.
Нямат гръб да се опрат.
Те, щом видят синеока,
подир нея завървят.
Те са млади и зелени,
синове на дързостта.
Бързат младите припрени
да прецапат през света.
Те са дръзки, но наивни.
Без представа за света.
Те във сънища вседневни
са живяли до сега.
В свойта бърза надпревара
те изгубват свойта цел.
Уморени от товара,
те стигат бързо до предел.
В пътищата многолюдни
със лъжи в едно вървят
и тогава, нищо чудно,
в някой хубав ден да спрат
Паднат ли и снегопади,
легнат ли край тях мъгли,
остаряват всички млади,
не е вечна младостта!
© Христо Славов Todos los derechos reservados