12 мар. 2013 г., 13:18

Устрем

551 0 1

Устрем

По широки естакади,
целите във светлина, 
тръгват много млади хора,
да преобразят света.

Слепи са от светлината,
те изгубват своя път.
Води ги и Сатаната,
те дорде се разберат!

Нямат вярната посока.
Нямат гръб да се опрат.
Те, щом видят синеока,
подир нея завървят.

Те са млади и зелени,
синове на дързостта.
Бързат младите припрени
да прецапат през света.

Те са дръзки, но наивни.
Без представа за света.
Те във сънища вседневни
са живяли до сега.

В свойта бърза надпревара
те изгубват свойта цел.
Уморени от товара,
те стигат  бързо до предел.

В пътищата многолюдни
със лъжи в едно вървят 
и тогава, нищо чудно,
в някой хубав ден да спрат

Паднат ли и снегопади,
легнат ли край тях мъгли,
остаряват всички млади,
не е вечна младостта!




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...