24 mar 2007, 11:32

УСТРЕМ 

  Poesía
1140 1 6
Реших да изкачвам планинския връх,
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но смело реших:
не ще издържи на сърцето.

И тръгнах да крача със горда глава,
забравила колко висок е.
Прескачах аз тръни, реки и блата,
уверена, той, че ще мой е.

Вървях, а умората взе да тежи,
върхът все по-далечен стоеше.
Изпусках от поглед подмолни скали,
които върхът ми кроеше.

Тогава намерих полянка една,
поседнах, отдъхнах, починах.
Намерих блаженство и глътка вода.
Така съживително беше.

Тази полянка със зелена трева,
ми даде и сила, и твърдост.
Да тръгна отново, пак към върха,
забравила своята слабост!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??