УСТРЕМ
Реших да изкачвам планинския връх,
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но смело реших:
не ще издържи на сърцето.
И тръгнах да крача със горда глава,
забравила колко висок е.
Прескачах аз тръни, реки и блата,
уверена, той, че ще мой е.
Вървях, а умората взе да тежи,
върхът все по-далечен стоеше.
Изпусках от поглед подмолни скали,
които върхът ми кроеше.
Тогава намерих полянка една,
поседнах, отдъхнах, починах.
Намерих блаженство и глътка вода.
Така съживително беше.
Тази полянка със зелена трева,
ми даде и сила, и твърдост.
Да тръгна отново, пак към върха,
забравила своята слабост!
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но смело реших:
не ще издържи на сърцето.
И тръгнах да крача със горда глава,
забравила колко висок е.
Прескачах аз тръни, реки и блата,
уверена, той, че ще мой е.
Вървях, а умората взе да тежи,
върхът все по-далечен стоеше.
Изпусках от поглед подмолни скали,
които върхът ми кроеше.
Тогава намерих полянка една,
поседнах, отдъхнах, починах.
Намерих блаженство и глътка вода.
Така съживително беше.
Тази полянка със зелена трева,
ми даде и сила, и твърдост.
Да тръгна отново, пак към върха,
забравила своята слабост!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
